по навик беше в мрачно настроение

прогнозата за времето усмихната,

заключена остави в невидение.

А веждите му бяха тъмни облаци,

над тях по бръчките ревниво криеше

ръмжaщи, резки, басови проблясъци

пропити със озон и други мириси.

Пропукваше се - сякаш се разцепваше

и пак бе цяло, сякаш божиите длани

го пазеха, когато се размекваше,

върху света ни да не се стовари.

Когато  зазвъня се по паветата

и намек за дъга не се прокрадна,

във локвите за радост на хлапета,

балончета изникваха спонтанно.

И както се разсърди, тъй му мина -

окъпаните птици в него зацвърчаха,

по устните небесни се издигна

усмивката, която всички чакаха.